Футболът е като държавата ни. Зле! Няма как да бъде добре, след като на практика едни и същи хора пряко или индиректно ръководят и в двете сфери. Хората с парите. Малко на брой спрямо останалите в държавата. Малко са и парите им на фона на европейските стандарти. Но останалите българи нямат почти нищо. А са далеч-далеч по-многоборйни.

Те са онези, които излизат на улицата. Те протестират, те са недоволни от живота си, от политиците. Горе-долу същите, които гледат и футбол. Родния го бойкотират, като ходят рядко на стадиона. Тези, по-умерените. По-лудите глави гонят собствениците, искат оставките на треньорите, псуват играчите.

Ситуацията е сходна като в политиката, но не съвсем. Във футбола все още не сме стигнали до момента, в който феновете няма да искат ЦСКА за шампион, но няма да искат и Левски с титлата. Ще са против Лудогорец, Ботев Пд, Литекс, и прочие да са в евротурнирите. Ще искат да натирят Локо Сф, Славия и Черно море в „Б“ група. Ще желаят лошото на всички, защото са отвратени от всички.

В политиката е така, във футбола – все още не. Затова футболът ни е не малко по-добре, а по-малко зле от политиката. Една идея. И това е нещо.